НАПИСАНО ЗА ФЛЕЙТА - Viết cho cây sáo (стихотворение). Май Ван Фан. От испански на български, Живка Балтаджиева
Май Ван Фан
От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева
НАПИСАНО ЗА ФЛЕЙТА
Духам в тъмното сърце на флейтата на бездната, за да намеря седемте пътя
към небето: до, ре, ми, фа, сол, ла, си.
Всяка тоналност отлита далече, кръжи към светлината от седем блестящи цвята
та другата сянка също да приеме формата на флейта и да диша в моята агония
устните на флейтата.
Ниският тон се изоставя, звукът се извисява, а после пропада в нощта със
своята гама от тонове. Чува се ехо на твърди стъпки в сянката, чийто тон е все
по-висок.
Унилата вселена се носи в нощта. Кротките вълни успокояват отворените там
рани, за да се види в зори другия бряг.
Всяко кътче мрак в мен извлича звука като от гърда, а устата ми разбулва
светлина, която ритмично прониква.
ESCRITOS PARA FLAUTA
Soplé
en el oscuro corazón de la flauta de abismo, para hallar los siete caminos al
cielo: do, re, mi, fa, sol, la, si.
Cada
tonalidad vuela lejos, circula hacia la luz de siete colores brillantes, para
que la otra sombra también tome forma de flauta, para que sople en mi agonía
los labios de la flauta.
Se
abandona el tono bajo y se asciende, y luego cae en la noche con su escala de
tonos. Se escuchan ecos de pasos firmes en la sombra, que dan cada vez un tono
más alto.
El
universo abatido flota en la noche. Las suaves olas calman las llagas abiertas
allí, para ver con el alba la otra orilla.
Cada rincón de oscuridad en mí, extrae el sonido como si fuera una
mama, y mi boca revela una luz que con flujo pausado penetra.
(Traducción del vietnamita a español Phạm Long Quận
Edición y prólogo Victor Rodriguez Nunez)
VIẾT CHO CÂY SÁO
Tôi
thổi vào lòng ống sáo tối đen địa ngục, để tìm ra bảy lối tới thiên
đường: đồ rê mi fa son la si.
Từng
âm giai vỗ cánh bay đi, chao nghiêng trong ánh sáng bảy màu lung linh huyền
ảo, để những bóng tối kia cũng mang hình ống sáo, cho tôi lại ghé môi khắc
khoải thổi vào.
Rời
bè trầm chúng bay lên cao, rồi thả vào đêm bao chiếc thang cung bậc. Nghe
âm vang bước chân của bóng đêm nặng nhọc, đang lần từng âm vực mà lên.
Vũ
trụ lầm lì lơ lửng trong đêm. Những con sóng dịu mềm cho bên lở biết mình
còn đó, để ban mai thức dậy gặp bên bồi.
Mỗi góc tối trong tôi
đang ngậm lấy âm thanh như ngậm vào vú mẹ, từ miệng mình he hé ánh
sáng bồng bế nhau thong thả tràn vào.
БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА
Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.
Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – AlaEste”.
Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората, „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).
Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия. Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.
В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.
Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.
Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014, както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.
БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН
Виетнамският поет Май Ван Фан е роден през 1955 г. в Нин Бин, на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата на природата в България