ГОРЧИВОТО ЛЕКАРСТВО - Thuốc đắng (стихотворение). Май Ван Фан. От испански на български, Живка Балтаджиева
Май Ван Фан
От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева
ГОРЧИВОТО ЛЕКАРСТВО
На Нгок Трам
Треската те стопява в огън
Също би могло и аз да съм пепелта
Горчивото лекарство не може да чака повече
Вземам ръката ти
и го вливам
С болка оставям да падне опаковката с...
Моята дъщеря. Росата пада капка по капка
Процеждана от студената тежка нощ
И нежните цветни листенца
Разгласяват аромати благодарение на корените
Мазолите се образуват от потта
Наливам пролетта в горчивата чаша
Сълзи на моята възраст в тишина в тишина
Истината плаче в неустановена посока
Какво пиеш в съня си?
Оставям чашата на прозореца
Когато стигнеш моята възраст
На дъното на чашата все още ще има циклони.
LA MEDICINA AMARGA
Para Ngọc Trâm
La
fiebre te consume en la base del fuego
También
podría ser yo la ceniza
La
medicina amarga no puede esperar más
Tomo
tu mano
Y
la vierto
Dolorosamente
dejo caer el recipiente con...
Mi
hija. El rocío cae gota por gota
Exprimido
de la noche fría y dura
Y
los pétalos de flores delicadas
Anuncian
los aromas gracias a las raíces
Las
callosidades se forman de los sudores
Derramo
la primavera en la taza amarga
Lágrimas
de mi edad en silencio en silencio
La
verdad llora sin rumbo fijo
¿Qué
bebes en el sueño?
Dejo
la taza en la ventana
Cuando
seas grande como yo ahora
En
el fondo de la taza aún habrá ciclones.
(Traducción del vietnamita a español Phạm Long Quận
Edición y prólogo Victor Rodriguez Nunez)
THUỐC ĐẮNG
(Cho Ngọc Trâm)
Cơn sốt thiêu con trên giàn lửa
Cha cũng có thể thành tro nữa
Thuốc đắng không chờ được rồi
Giữ tay con
Cha đổ
Ngậm ngùi thả lòng chén vơi...
Con ơi! Tí tách sương rơi
Nhọc nhằn vắt qua đêm lạnh
Và những cánh hoa mỏng mảnh
Đưa hương phải nhờ rễ cay.
Mồ hôi keo thành chai tay
Mùa xuân tràn vào chén đắng
Tuổi cha nước mắt lặng lặng
Sự thật khóc òa vu vơ.
Con đang ăn gì trong mơ
Cha để chén lên cửa sổ
Khi lớn bằng cha bây giờ
Đáy chén chắc còn bão tố.
БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА
Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.
Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – AlaEste”.
Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората, „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).
Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия. Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.
В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.
Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.
Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014, както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.
БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН
Виетнамският поет Май Ван Фан е роден през 1955 г. в Нин Бин, на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата на природата в България