Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

 

 

Поетеса Живка Балтаджиева

 

 

НА КОЛОНИ

 

 

Езикът ми е завързан

за връх на колона,

затова щом заговоря,

 

той се напряга

в усилие да издига своето тежко тяло,

блъска се, сякаш къс плат от мощен вятър подмятан.

 

Докато мисълта ми е обзета от болката в езика,

оформя се пеперуда върху жилата на един камък, 

пърхащите й розови крилца разтърсват цяла дига.

По-натам енергизираща сода

хвали съставките си, настоява, че повишават активността.

От друго сходно пространство

едно момиче ми обръща гръб върху корицата на календар,

смее се и не спира да издига за поздрав ръка.

 

Има ме поради пеперудата, оградата и непознатото момиче,

които говорят вместо мен.

Сега коренът на езика ми е бездна.

И поради какво ги има тях?

Може би езиците им висят от върховете на други колони. 

 

 

 

SOBRE POSTES

 

 

Mi lengua está atada

a la punta de un poste

entonces cada que hablo

 

la lengua tiene que contraerse

halando este cuerpo obeso hacia arriba,

azotando como un trozo de tela lanzándose a poderosos vientos.

 

Mientras pienso en el dolor de mi lengua

una mariposa se forma sobre la veta de una piedra

sus temblorosas alas rosadas sacuden el dique de piedra

Luego, una valla de una gaseosa energizante

alardea de ingredientes que mejoran la actuación,

Desde otro lugar caprichoso

Una muchacha gira su espalda en la cubierta de un calendario

ríe y sostiene su mano en alto por mucho tiempo.

 

Existo a causa de la mariposa, la valla y la muchacha desconocida

que hablan por mí.

Ahora la raíz de mi lengua es un abismo.

¿Pero por qué existen por sí mismos?

Quizá sus lenguas cuelguen de la punta de otros postes.

 

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

 

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

 

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

 

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

 

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

 

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

 

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

 

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

 

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

 

 

 

Красотата на природата в България