Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева

БЕЛЕЖКИ НАХВЪРЛЯНИ НА ВЕЛИКАТА СТЕНА

Облаци се стоварват като тежки скали на раменете ми

Погледът ми се губи сред хъркането на пясъци

които пълнят дробовете ми щом поема дъх.

Още ли градят Великата стена?

Във въздуха гласът на някакъв евнух вика указ:

Всеки, който прави поезия, докато пренася камъни

ще бъде бит докато почне да повръща кръв

Край на постановлението!

Поглеждайки нагоре виждам хлътнало лице,

студени ръце, оловни очи, чакълен глас.

Покривът на кула на фар в пурпурно червено

откроява силуета на кървяща синя драконова сабя над врата му.

Привеждам се да си откарам количка слънчева светлина,

придвижвам крака да откарам количка и повея също,

каквото и да трябва, само някак да се доближа до онова цвете,

което възбудено се полюшва в могъщия вятър.

Ваше Величество / Уважаеми господине / Докладвам другарю

Този скромен офицер / обикновен гражданин / непретенциозен човек…

ще изпълни своите задължения.

Дори на връх небето,

на дъното на бездната

ще чувствам само горящия ти камшик върху гърба ми.

Върху сив камък, потта на пътниците

разцъфтява сред макове.

NOTAS TOMADAS EN LA GRAN MURALLA

Nubes se amontonan como pesadas rocas sobre mis hombros

Mi mirada se desenfoca en las arenas resoplantes

que llenan mis pulmones con cada aliento

¿Están construyendo aún la Gran Muralla?

En el aire la voz de un eunuco grita un decreto

Cualquiera que haga poesía mientras esté cargando rocas

será golpeado hasta escupir sangre

¡Fin del decreto!

Alzando la vista veo un rostro hundido

manos frías, ojos plomizos, voz de grava

El techo de una torre de farol en rojo carmesí

revela la forma de un sable dragón azul sangriento sobre su cuello

Me inclino para llevarme en carretilla la luz del sol

Separo mis piernas para llevarme el viento en carretilla

Lo que sea para acercarme a aquella flor

que ondea vivaz en el viento poderoso.

Su majestad / Querido Señor / Reportando al Camarada...

Este humilde oficial / ciudadano raso / ser humilde...

cumplirá sus responsabilidades

Sea esta la cima del cielo

o el fondo del abismo

sólo sentiré tu ardiente látigo en mi espalda

Sobre piedra gris, el sudor de los viajeros

florece entre amapolas.

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата на природата в България