Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева

ДЪЖДОВНИТЕ КАПКИ

Във въздуха, с толкова много гледни точки,

остри, в пунктирани линии, капките падат.

Ясната синя светлина на небето се зацапва

и в миг хоризонтът се размива в петно.

Колебаейки се преди да се пръснат някои капки падат в мен,

в камъчета се превръщат, търкалят се по тялото ми.

Живакът на кръвта ръмжи в ръката ми 

от плът и кости или нажежена вар.

Скачат мехури. Отекват. Пръски.

Топлината се въздига с ярост в небето.

Безпокойството вече губи смисъл,

трансформацията надхвърля изгледите.

Няма време за размисъл, няма време за разбиране

Аз съм потънал в дъжда, отвлечен от него.

Изведнъж откривам себе си в писъците на другите.

В устата им с форма на зародиш, семена и тичинки ...

DE GOTAS DE LLUVIA

A través del aire, con tantas perspectivas,

Caen gotas filosas y puntudas

La clara luz azul del cielo ha sido manchada

En un instante el horizonte habitual, borroneado, es un manchón

Vacilando antes de romperse, algunas gotas caen dentro de mí

Se vuelven guijarros que corren por todo mi cuerpo

El rugir de la sangre en mi mano de mercurio

Es carne y huesos o caliza en ascuas

Burbujea. Cruje. Se quiebra.

El calor se eleva al cielo con furia

La ansiedad ya no tiene significado

El cambio ha sobrepasado la capacidad

Ningún tiempo para reflejar, ninguno para entender

Que estoy hundido por la lluvia, arrastrado por ella

De repente me veo en los gritos de los otros

Sus bocas en forma de fetos, semillas y estambres…

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата на природата в България