Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

 

 

Поетеса Живка Балтаджиева

 

 

 

БРАТ СЕСТРА...

 

От сутринта на писалището. Отварям календара. Ръката ти откъм гърба на страницата хваща писалката ми и здраво я стиска. Треперлив щрих

И двамата плувайки като риби ми каза ти:

 

- Стаята ти е твърде тясна

―...

- Компактна, но топла.

 

Всички сферични обекти се въртят. Козирки на лампи, преспапиета, животни, чаши, термоси, телевизори, стенни часовници, вентилатори... И ме учат как да дишам дълбоко с целия гръден кош, притискайки всички предмети с крака... Това прави да възприемам различно.

 

Пътят се оказва че са крайниците

След като листата паднат в листа

 

Лунната светлина се успокоява

Пътеката се лепва

Издига се с копитата на коня

Обнови ме като сянката на дърветата

Косата ти като стари корени

Вертикален ствол който се издига

Който иска да расте

В разликата в атмосфери

 

В стартовете

Иска да предизвиква телесната топлина

Оттласването от земята

Издън дълбоко заспалото и натрупвайки енергия

В подкрепа на цялостта

Приливането откъм теб

Извличано от самата теб

Която съществуваш

И не съществуваш

 

От висотата на водопада пада лудо

Гласът на водата или вой стонове писъци

Пяната се надига и бяга

И се отразява в дъга

Да идем сами при морето.

 

Носталгията, вплетена в дълбинните корени на косите.

Тялото ти срещу морето лети.

 

Лицата се смесват. Плъпват невъобразими щуротии. Застани в празнотата, духай пръстите на краката си, проблясвай сякаш космическо тяло. Започваме дихателните движения. Краката ти се лепват на раменете ми. Потта блести по тъмното гърло. Служи си с гъвкавия език провиснал от мен.

 

Беше устата ми ароматният плод и чаят, който изпи. Тортата с канелен сладолед. Още я помня. Столът излезе твърде голям. Тогава когато изрязаните от филе цветя и устните ми се запалиха от свещената лампа в тъмния ъгъл. Цветята бяха сякаш само малък отдих въздишка на подземното. Земята почваше да се тресе, когато цветето стихваше.

 

Светлината сълзи. Сутрин е. Обезпокоително е да виждаш, че изглеждаме като риби с разширени диви очи. Хвърляш по мен деформациите на образите на цветето. Лесно е да се разстроиш ако живееш в астигматичен свят. Не гласът все още остава. Една сричка следва друга и се явява една истина Истината трансформира обичайните споразумения.

 

Отиваме в предградията да търсим място да се успокоим. Взираме се в точка зелена земя. Бих искал да бъда като облаците, да летя и да се сбирам. Изведнъж дъхът ти се издига издън корените на тревите. Проливните дъждове снощи бяха тук. Циклоните, беззвучните светкавици... Чаках те от много преди това.

 

Обичайте се един друг. Това са ритуалите на небето и земята. Сега е пролет. Аз съм метал, а ти си огън. От огъня се прави земя, дърво, вода. Земята се тресе. Реката тече. Хиляди семеделни листенца в тялото внезапно се разпукват.

 

 

 

 

HERMANO, HERMANA...

 

De mañana en el escritorio. Abro la agenda. Tu mano desde el revés de la página toma mi pluma y la aprieta con fuerza. Un trazo dibujado con un temblor.

 

Flotando los dos como peces, me has dicho:

 

―Tu cuarto es demasiado estrecho.

― ...

―Compacto, pero cálido.

 

Se viran todos los objetos esféricos. Viseras de lámparas, pisapapeles, animales, tazas, termos, TVs, relojes de pared, ventiladores... Y me enseñan cómo respirar, una aspiración profunda con todo el pecho, apretando todos los objetos con los pies… Esto me da una percepción diferente.

 

El camino resulta las extremidades

Una vez que las hojas derivan en la hoja

La luz lunar se aquieta

El camino se adhiere

Se alza con los cascos del caballo

 

Me renovaste como la sombra de los árboles

Tus cabellos como viejas raíces

El tronco vertical que se levanta

Que quiere subir

En la diferencia de atmósferas

En los arranques

Quiere apremiar el calor corporal

Empujar desde el suelo

Desde lo profundo dormido y acumulando energías

En apoyo de las entidades

La decantación desde ti

Extraída de ti

Que existes

Y no existes

Desde la cima de las cataratas se deja caer locamente

La voz de la cascada o aullidos gemidos gritos

Las espumas se levantan y huyen

Se reflejan en un arco iris

 

Ir al mar solos

La nostalgia atada a las raíces del cabello

Tu cuerpo frente al mar vuela

 

Se mezclan los rostros. Se desencadenan tonterías inimaginables. Ponte en el vacío, sopla en los dedos de los pies, destella como un cuerpo en el espacio. Comenzamos los movimientos de respiración. Tus pies se pegan a mis hombros. El sudor brilla en la garganta oscura. Usa la lengua blanda que sólo me cuelga...

 

Mi boca era el fruto aromático y el té que tomaste. El pastel con helado de canela. Lo recuerdo aún. La silla era muy grande. Cuando las flores de lomo labrado y mis labios se quemaron en la lámpara sagrada en el rincón oscuro. Las flores parecían ser sólo un pequeño desahogo de la sección subterránea. El suelo se sacudía cuando la flor se aquietaba.

 

La luz se rasga. Es de mañana. Inquieta ver que parecemos peces con los ojos desorbitados. Echas sobre mí las deformidades de las imágenes de la flor. Es fácil estar trastornado si se vive en un mundo de astigmatismo. No, todavía queda la voz. Una sílaba sigue a la otra y aparece una verdad. La verdad transforma la convención ordinaria.

 

Vamos a los suburbios para encontrar un espacio para relajarnos. Miramos fijo un punto en el suelo verde. Quisiera ser como las nubes, volar y juntarme. De repente, tu respiración se eleva desde las raíces de la hierba. Las fuertes lluvias de anoche estuvieron aquí. Los ciclones, los relámpagos sin sonido... Te estaba esperando desde mucho antes.

 

Ámense los unos a los otros. Son los rituales del cielo y la tierra. Ahora es la primavera. Soy de metal y tú de fuego. Desde el fuego se hace la tierra, la madera, el agua. La Tierra se estremece. El río refluye. Un millar de cotiledones en el cuerpo se abren de golpe.

 

(Traducción del vietnamita a español Phạm Long Quận

Edición y prólogo Victor Rodriguez Nunez)

 

 

 

ANHANHEMEM...

 

Buổi sáng vào bàn làm việc. Mở sổ ghi những việc cần làm. Có bàn tay em từ phía sau trang giấy cầm lấy bút của anh tì mạnh. Một con đường vừa được vẽ run run.

 

Lượn lờ như cá, em bảo:

• Phòng anh quá chật.

- ...

        - Chật mà ấm áp.

 

Dán ngực mình lên tất cả những đồ vật hình cầu. Bắt đầu từ chao đèn, vật chặn giấy, ấm chén, phích nước, TV, đến đồng hồ treo tường, quạt thông gió... Và em dạy anh cách thở: hãy hít sâu vào lồng ngực, nén tất cả mọi đồ vật xuống chân! Em đã cho anh một nhận thức khác.

 

Con đường là chân tay anh

Một lần lá trôi về lá

Ánh trăng không động

Con đường dính chặt

Nhấc lên cùng vó ngựa.

 

Làm vòm cây tái tạo nên anh

Tóc em bóng râm cội rễ

Thân cây cao vút thẳng đứng

muốn bứt lên

trong chênh lệch những miền áp thấp

trong lay giật

muốn bứt lên trong hơi nóng cơ thể

đẩy từ lòng đất

từ cốt tủy ngủ sâu tụ khí

phù trợ những sinh linh

Gạn từ em

được chiết từ em

anh hiện hữu

và không hiện hữu.

 

Điên cuồng đỉnh thác buông

Tiếng thác hay tiếng hú, tiếng rên, tiếng nói...

Những bọt nước tung lên và chạy ra xa

hắt vào nhau ánh cầu vồng ngũ sắc.

 

Ra biển một mình

Nỗi nhớ buộc vào chân tóc

Cơ thể em trước đại dương phần phật.

 

Lồng vào nhau từng khuôn mặt. Lời vô nghĩa mở ra tưởng tượng. Đặt em nơi khoảng trống, thổi vào những ngón chân làm cơ thể vụt căng xâm lấn không gian. Hơi thở bắt đầu những chuyển động. Bàn chân em dính chặt vai anh. Giọt mồ hôi sáng trong họng tối. Mặc lưỡi mềm vừa treo ta lên...

 

Miệng anh còn thơm trái cây và hương trà em uống. Chiếc bánh ngọt pha kem lẫn với quế chi. Anh còn nhớ. Chiếc ghế rộng lắm. Khi bờ vai trổ những bông hoa, môi anh thắp ngọn đèn linh thiêng góc tối. Bông hoa chỉ nói được phần nhỏ nhoi lòng đất rộng. Lòng đất rung chuyển khi bông hoa đứng yên.

 

Ánh sáng đã rách. Nếu một sớm. Thật phản cảm khi thấy nhau giống những con cá mắt lồi. Em hắt về anh nhiều dị ảnh bông hoa. Dễ loạn trí nếu phải sống trong một thế giới loạn thị. Không, ta vẫn còn giọng nói. Mỗi âm tiết lúc ấy hiện lên một sự thật. Sự thật hiển nhiên đảo lộn mọi quy ước phổ thông.

 

Ra ngoại ô tìm khoảng không thư giãn. Nhìn xoáy vào một điểm trên nền xanh. Ví mình tựa gợn mây, vừa bay vừa tụ lại. Hơi thở em bỗng dâng từ chân cỏ. Đêm qua ở đây mưa to. Cả gió xoáy, chớp không tiếng động... Em đã đợi anh từ trước.

 

Yêu nhau. Là những nghi thức dâng tụng trời đất. Bây giờ là mùa xuân. Anh mệnh Kim và em mệnh Hỏa. Từ lửa làm ra Thổ, ra Mộc, ra Thủy. Đất rùng mình. Sông chảy. Ngàn vạn lá mầm từ thân thể nở bung.

 

 

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

 

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – AlaEste”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

 

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

 

 

 

Красотата на природата в България