Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева

ИДВА ЛЯТО

Пътищата стават снизходително проходими.

Статуя, плътно обгърната в аромата на колумбина

се губи в него без следа.

Дъждът вдишва и издишва.

С ръка пред устата тя казва:

- Не пей повече текстове, превърнати във въглероден двуокис!

Тъма.

Той следва някакъв плуг, който се носи в мъглата.

Тъмните ъгли надигат биволски рога

да обърнат земята, та да може тревата да расте.

Топъл дъх на гнилост повява.

Умиращите души изискват прераждане.

Опашка на куче разклаща табелката на случайната уличка.

Къща някаква си мечтае да постави върху себе си друга.

Птиците чуват стрелба на пушка между дърветата, се скриват в облак

който се пържи в залеза.

Удавени в дим дървесните червеи отварят уста и оспорват

безсмъртието на водата и преходността на корабите.

Мечка, прегърнала пчелен кошер, полита от върха на дървото

право в капана

 ...

Биволите набъбват в земята

докато струната на времето се изопне

и експлодират върху твърдта.

Пламъкът се издига високо над облаците.

Душите се кремират за последен път.

Някой разтваря ръце

и не спира да говори без да издаде звук.

EL VERANO SE ACERCA

Los caminos son condescendientes

Una estatua firmemente envuelta en aroma de aguileña

Desaparece sin dejar rastro

Una llovizna inhala y exhala

Cubriendo su boca, ella dice:

- ¡No cantes más letras convertidas en dióxido de carbono!

Apagado

Él sigue a un arado que flota en la niebla

Cuernos de búfalo se alzan de rincones oscuros

Remueve la tierra para que la hierba pueda crecer

Sopla aire cálido en la putrefacción

Almas agonizantes exigen reencarnar

La cola de un perro agita la banderita de una callejuela.

Una casa sueña con ponerse otra encima

Pájaros que escuchan el amartillar de un fusil entre árboles se esconden en una nube que se fríe en la sartén del crepúsculo

Gusanos de barco ahogados en humo abren sus bocas para discutir

la inmortalidad del agua y la fugacidad de los barcos

Un oso abrazando una colmena se deja caer de la copa de un árbol

a una trampa

…

Búfalos se hinchan dentro de la tierra

Cuando la cuerda del tiempo se estira

Explota sobre la dura superficie

El fuego se eleva alto desde las nubes

Las almas son cremadas por última vez

Alguien extiende sus brazos

Y habla incesantemente sin producir sonido.

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата на природата в България