Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

 

 

Поетеса Живка Балтаджиева

 

 

 

НЕВИННОСТ

 

В съня душата се отделя от тялото

След това мога да летя над цветята

Да бродя като в старите времена когато майка ми си отиде

Да забравям това мълчаливо и страдащо тяло

 

Така мога да се възхищавам на праха

Вятърът все още пее зелен във високото

Слънцето лее обилно своите дъждове

Животът е тяло, което боли.

 

Злото спи в короните на цветята

Но в крайна сметка земята е здрава и чиста

Душата ми в капките слънце блести като перла

Лее се в безконечното поле.

 

И на разсъмване

Във всяка капка зора

Душата и тялото ми се намират отново

Може да съм аз и не друг

Който плаче като новородено.

 

 

 

INOCENCIA

 

Con el sueño el alma se separa del cuerpo

Puedo volar entonces sobre las flores

Vagar como en los viejos tiempos cuando mi madre se ausentó

Y me olvido de este cuerpo callado y sufrido.

 

Así me es dado admirar el polvo

El viento todavía canta verde en lo alto

El sol dispensa copiosamente sus lluvias

La vida es un cuerpo que duele..

 

La maldad duerme en las coronas de las flores

Pero al final la tierra es sana y pura           

Mi alma con las gotas de sol brilla como perla

Se vuelca en el campo infinito.

 

Y al amanecer

En cada gota de madrugada

Se reencuentran mi alma y mi cuerpo

Puede que sea yo y no otro

Quien llore como un recién nacido.

 

(Traducción del vietnamita a español Phạm Long Quận

Edición y prólogo Victor Rodriguez Nunez)

 

 

 

HỒN NHIÊN

 

Khi tôi ngủ say hồn ra khỏi xác

Lâng lâng trên những cánh hoa

Lang thang như xưa lúc mẹ vắng nhà

Quên thể xác đăm chiêu lầm lũi.

 

Ừ, thì ra cát bụi

Là một đời thân xác đớn đau

Gió vẫn ru xanh mướt ở trên đầu

Trời rót xuống từng cơn mưa đằm thắm.

 

Cái ác đã ngủ yên trong nhụy đắng

Cho đất lành thơm mát đến rưng rưng

Hồn tôi lung linh hạt nắng

Rơi xuống đồng xanh không cùng.

 

Và rạng đông!

                     Từng giọt rạng đông!

Tôi lại nhập hồn về với xác

Chẳng phải tôi, cũng không là người khác

Để hồn nhiên cất tiếng khóc lọt lòng.

 

 

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

 

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

 

 

 

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

 

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

 

 

 

 

Красотата на природата в България