Май Ван Фан

От испански на български, Живка Балтаджиева

Поетеса Живка Балтаджиева

ПЕСЕН НА ПЛОДОРОДИЕТО

Разпростирайки се светкавично, преминавайки над възстановените девствени земи, оставяш във въздуха експлозии на диви цветя една след друга, една след друга,

да се извия като върхушка  от къщата с нейната малка градинка.

Птиците разчертават огромното пространство и оставят линии на полети без край

Корените ми се издигат към зелените ти очи

Всяка пъпка пръска топлина, за да навлажни гръдта на земята,

дъха, който преобразява небето

празното небе, което издига облаци.

Очите на сламата изгарят в старата реколта,

та да променим виждането си, новия хоризонт.

Земята попива всичката горяща пепел.

Новият сезон идва със самочувствие, помита и стрива всичко.

Целувката е безшумна, излъчва топлина и пронизва недрата на земята,

гали подземни вени, възпалени от древни мистерии.

Плодородната земя, слята със зората, разкрива пейзажа

на изобилна, буйна растителност.

Сезоните на възкресение са бременни със зрели класове на оризища.

Гръмотевиците избухват в палмови семена.

Цикълът на проливните дъждове прегръща тъканите на земята.

Навеждаш се и изведнъж реката приижда.

CANCIÓN DE LA COSECHA

Extendiéndote rápidamente, sobrepasando tierras vírgenes recuperadas,

dejas caer una ráfaga de flor silvestre una tras otra

para arremolinarme desde la casa y su pequeño jardín

Los pájaros dividen el inmenso espacio y dejan líneas de vuelo sin fin

Mis raíces se levantan hasta tus ojos verdes

Cada brote rocía calor para humedecer el pecho de la tierra

desde la respiración que transforma el cielo

desde el cielo vacío que erige nubes

Los ojos de paja se queman en la vieja cosecha

Para cambiar nuestra visión y el horizonte vacante

La tierra acepta toda ardiente ceniza

La nueva estación viene con autoconfianza, moliendo y barriendo todo

El beso es silencioso, irradia calor y perfora las entrañas de la tierra,

Tocando venas subterráneas inflamadas con antiguos misterios

La tierra fértil fusionada con el amanecer ofrece un rostro

de exuberantes plantas y árboles en abundancia

Las estaciones de la resurrección se preñan con las espigas maduras del arrozal

El trueno estalla en semillas de palma

El ciclo del reciente aluvión abraza las fibras de la tierra

Te inclinas, y de repente, el río se precipita.

БИОГРАФИЯ НА ЖИВКА БАЛТАДЖИЕВА

Живка Балтаджиева е българска поетеса. Двуезична авторка, творяща едновременно на български и испански.

Родена е на 23 септември 1947 г. в София. Отраства в Сливен, където започва да пише стихове. През 1971 г. завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки. След дипломирането си работи в Българско радио, а по-късно в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. От 1994 г. преподава литература в Университета Комплутенсе в Мадрид. Доктор на филологическите науки. Редактор в мадридското издателство „Амаргорд“, където ръководи колекцията “Източно Крило – Ala Este”.

Издава първата си стихосбирка „Слънчево сплитане“ през 1971 г., а втората,  „Дневно осветление“, едва през 1982 г. В следващите 25 години не публикува свои книги. Третата ѝ стихосбирка „Безродни митологии“ е издадена през 2007 г., а четвъртата „Никога. Други стихове“ през 2009 г. В Испания публикува двуезичните „Sol – Слънце“ (2012, Carmina en mínima re, Barcelona) и „Fuga a lo Real – Бягство в реалността“ (2012, Amargord Ediciones, Madrid, 2º издание 2013, 3º – 2019), „GenES“ (2016, Amargord Ediciones, Madrid), Fiebre (2019, Ejemplar Único, Valencia) y „Al final del bosque verde – В края на зелената гора“ (2019, Polibea, Madrid).

Превеждана е на различни езици и стиховете ѝ са включени в много от значимите антологии на съвременна световна поезия издадени в Европа, Америка, Азия.  Носител е на няколко национални и международни награди, както за поезия, така и за превод и есе. През 2014 г. международният фонд „Поезия“ я удостоява с наградата „Поети на други светове“ за нейното цялостно поетично творчество.

В България пише сценарии за документални филми на режисьорите Оскар Кристанов и Юри Жиров.

Има различни литературоведчески изследвания и есета за български, руски и испански автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание. Текстовете й, посветени на Сервантес са включени в базисната му библиография.

Паралелно с преподавателската си работа в Испания прави преводи от испански, руски, и английски на български език. В Испания е публикувала преводи на  „Спутник, спутник“ мнооезично издание на авторски колектив, „Тайнственият рицар на свещената книга“ на Антон Дончев (2003); „29 Поеми“ от Николай Кънчев (2005); „Пространства“ – антология на поезията на Блага Димитрова (2006), Христо Ботев, „Поезия“, 2014,  както и на други български поети – Елисавета Багряна, Никола Вапцаров, Атанас Далчев, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Константин Павлов, Иван Теофиллов, Рада Александрова, Цвета Софрониева, Кристин Димитрова и др.

БИОГРАФИЯ НА МАЙ ВАН ФАН

Виетнамският поет Май Ван Фан  е роден през 1955 г. в Нин Бин,  на делтата на Червената река в Северен Виетнам. В момента живее и пише в Хайфон. Носител е на редица виетнамски и международни литературни награди, включително наградата на Асоциацията на писателите на Виетнам през 2010 г., литературната награда Цикада в Швеция, 2017 г., наградата на Сръбската академия на науките, 2019 г. и литературната награда на Асоциацията на преводачите на литература, Черна гора, 2020 г., два пъти печели наградата „Златно перо“ на Руската федерация, 2019 г. (за книга с поезия „Два крила / Две крила“) и 2020 г., наградата „Ако Караманов“ от Северна Македония, 2020 г.; медалът Алишер Навои на Съюза на писателите и историците от Централна Азия през 2021 г., носител на Международната награда за литература Сахитто (Бангладеш) 2021 г. ... Издал е 16 поетични книги и книгата „Критика - есета“ във Виетнам. 26 негови поетични книги са публикувани и издадени в чужди страни и в мрежата за разпространение на книги на Амазон. Стихотворения на Maй Ван Фан са преведени на 36 езика.

Красотата на природата в България